Бившата Тютюнева фабрика, разположена в западната част на Венеция, близо до Пиацале Рома, преминава през забележителна трансформация в новата Съдебна цитадела – проект, който съчетава запазването и подобряването на историческото и архитектурно наследство на района. Построена между 1851 и 1858 г., фабриката представлява значим пример за индустриалната архитектура на Венеция.
Въпреки множеството конструктивни промени през годините, сградата е запазила своя отличителен архитектурен характер. Този проект е част от по-широка инициатива за градско обновяване, която има за цел да съхрани историческата цялост на града, като същевременно адаптира сградата за съвременна употреба.
ИСТОРИЧЕСКИ КОНТЕКСТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ТЮТЮНЕВАТА ФАБРИКА
Районът между каналите Рио деле Буркиеле и Рио ди Сант’Андреа, където се намира фабриката, първоначално е бил блатист и мокър терен, който бил пресушен през XIV век от монашеска общност, основала манастира Сант’Андреа дела Дзирада. През 1786 г. започва индустриализацията на зоната, когато Джироламо Манфрин изгражда предприятие за обработка на тютюн, избирайки мястото заради стратегическото му разположение между венецианския континент и пазарите на лагуната. Индустриалното развитие продължава и през XIX век, като значително се ускорява с построяването на Железопътния мост на Венеция през 1846 г.
АКТУАЛНИЯТ ПРОЕКТ: ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ОБЕКТ
Възстановителните дейности са съсредоточени върху сгради 7, 12 и 13 от фабриката, разположени по протежение на канал Буркиеле. Тези сгради имат различни конструктивни характеристики – от носещи тухлени стени до железни и дървени рамкови конструкции – и са с различна степен на увреждане, причинено от времето, околната среда и постоянния прилив в лагуната. С оглед на тяхната историческа стойност, проектът цели запазване на оригиналния архитектурен облик, като същевременно подобрява конструктивната им здравина и съответствието им със съвременните функционални и безопасни стандарти.
- Сграда 7 – с площ 1 400 m² и височина 18 m, има носещи тухлени стени по периферията, вътрешни чугунени колони и покрив, поддържан от метални ферми. В някои участъци са наблюдавани локални нестабилности и проникване на влага.
- Сграда 12 – с площ 900 m² и височина 14 m, се отличава с носещи тухлени стени както по периферията, така и във вътрешността, бетонни и дървени подове, както и каменни колони. Въпреки че има проблеми с влага, не са открити сериозни структурни повреди.
- Сграда 13 – с площ 1 400 m² и височина 9 m, съдържа забележителен 30-метров тухлен комин. Конструкцията ѝ включва тухлени стени, вътрешни бетонни колони и подове от теракота и дърво, като някои участъци от подовете са се срутили поради конструктивна слабост.
ИНОВАТИВНИ ТЕХНИКИ ЗА РЕСТАВРАЦИЯ
Поради високата степен на защита на сградите като културно наследство, възстановяването се извършва в съответствие със Стриктните минимални екологични критерии (CAM), гарантиращи устойчивост, и съвременните стандарти за енергийна ефективност. Проектът е финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост на Италия (PNRR), който изисква спазване на принципа „Да не се причинява значителна вреда“ (DNSH) върху околната среда.
Основните интервенции включват:
- Структурни укрепвания – сградите се модернизират чрез сеизмични подобрения, включително въвеждането на структурни фуги за по-добра устойчивост при земетресения.
- Фундаментни работи – изгражда се фундаментна плоча върху микропилоти, за да се противодейства на влагата и влиянието на високите приливи. Интегрирани са хидроизолационни системи за защита на подземните части.
Хидроизолационни решения – предвид постоянния риск от наводнения във Венеция, са използвани високотехнологични хидроизолационни системи на Volteco:
- Bi Mortar Plaster Seal –армирана с фибри мазилка за защита на зидарията от проникване на вода в комбинация с алкалоустойчива мрежа.
- Plastivo 250 – еластично хидроизолационно покритие за повърхности, изложени на хидростатично налягане.
- Volgrip LH – бентонитова мембрана за хидроизолация на фундаментната плоча.
- WT Expansion Joint и WT Panel – осигуряват непрекъснатост на хидроизолационната система чрез уплътняване на дилатационни фуги и чувствителни към налягане зони.
- Akti-Vo 201 – водонабъбващ уплътнител за подземни приложения при високо водно налягане.
Тези хидроизолационни системи предотвратяват въздействието на издигащите се солени подпочвени води, които през годините са причинили сериозно увреждане на конструкцията. Освен това, по време на разкопките са открити археологически находки, които са запазени и интегрирани в реставрационния проект.
УСТОЙЧИВО ГРАДСКО РАЗВИТИЕ
Този амбициозен проект е не просто конструктивно обновяване, а хармонично съчетаване на индустриалното минало на Венеция с нейното бъдеще. В рамките на новата Съдебна цитадела ще се помещават съдебни служби, като вътрешното пространство ще бъде организирано с цел оптимална функционалност, без да се компрометира историческият характер на сградите.
С използването на устойчиви строителни практики и екологични материали проектът допринася за запазването на деликатната екосистема на Венеция. Този баланс между историческа консервация и модерна функционалност гарантира, че тези сгради, които някога са били индустриални съоръжения, ще продължат да служат на обществото в ново качество.
ПОГЛЕД В БЪДЕЩЕТО
Реставрацията на бившата Тютюнева фабрика е ключов етап в урбанистичното обновяване на Венеция, който съчетава устойчивост, историческо опазване и модернизация. Този проект ще остане пример за успешно интегриране на миналото и бъдещето в контекста на градското развитие.
