Проект за съхранение на Червената църква край Перущица

Описание

ДОСТАВЧИК НА ТЕХНОЛОГИЯТА И ПРОДУКТИТЕ: Лийф Група ЕООД
ФИРМА ПОДИЗПЪЛНИТЕЛ: Лийф Група ЕООД
ТИПОВЕ РАБОТА: 

1. Затваряне, двустранно, на пукнатини в зиданата конструкция използвайки Albaria STRUTTURA, специален продукт, на база вар, предназначен за структурно укрепване на зидани конструкции
2. Запълване на затворените пукнатини в зида, посредством инжектиране с Albaria INIEZIONE, специален продукт, на база вар, предназначен за консолидиране на зидани конструкции.

ИЗПОЛЗВАНА ТЕХНИКА:

1. Спирална помпа с широко приложение и висока производителност PowerInject SP20

Всички операции са извършени по предоставена технология, част от проект.  

Работата по "Червената църква" е извършвана през август 2012 г. Изпълнението се базира на нашите знания, техническите умения и опит в областта на инжекционното консолидиране на зидани конструкции.

Определените за запълване пукнатини в зидарията с т.нар. „римски тухли“ бяха с варираща ширина от 2 до 5-6 см. Предвид механиката на работа на зиданите конструкции, а именно, триене, адхезия и гравитация между отделните зидарски елементи, основната цел е да се възстанови възможно изцяло тази механика, което ще осигури стабилност на оцелялата част от сградата. Физико-механичните качества на материалите, които бяха използвани, са съизмерими с тези от оригиналната конструкция. Това е важно, за да не бъдат провокирани области с концентрация на напреженията, предизвикани от разлика в поведението на привнесените елементи (в случая консолидиращия слой, запълващ пукнатините).

Тъй като страните в пукнатините са били изложени на въздействието на валежи, цикли на замръзване и размразяване, ветрова ерозия, химическа ерозия, денонощни температурни промени и други, граничните на пукнатините области от зидарията са претърпели процеси на изветряне и разхлабване. Този факт изисква инжекционният запълващ продукт да има специфична едрина на частиците, гарантираща проникване в изветрелите гранични зони и консолидиране на остатъчната оригинална матрица. В същото време, поведението му в условия на запълване на обема на широки пукнатини, трябва да гарантира якост и деформационни характеристики, които ще предават усилията в зидарията, осигурявайки поведение, максимално близко до оригинално очакваното*.

*Разбира се, тъй като конструкцията не се възстановява в пълния обем, а по скоро се стабилизира в завареното ѝ състояние, за да бъде постигната поставената цел, проведените реставрационни работи нарочно може да бъдат направени по начин, компенсиращ липсващите конструктивни елементи, но без да бъде правен компромис с основните принципи на реставрацията.  

Както беше споменато по-горе, ръбовете на пукнатините бяха тампонирани с тиксотропен продукт на варова база, за да се предотврати изтичането на консолидиращия запълващ продукт извън конструкцията.

Предвид проява на пукнатините като „фамилия“, понякога с общо начало или пък с почти паралелно направление, но достатъчно близко една от друга, тампонирането им беше предшествано от внимателен оглед и анализ на вероятността за невидима свързаност помежду им дълбоко в дебелите зидове. Такава свързаност крие риск от преминаване на запълващия продукт в съседни пукнатини (които не са обект на консолидиране, съгласно проекта) и обливане на повърхността на зидарията от изтичащия разтвор.

След тампониране и изчакване тампониращият тиксотропен продукт да набере достатъчно якост, в него бяха пробити отвори с диаметър, съобразен с пакерите за инжектиране. Отворите бяха пробити двустранно в кореспондиращите си тампониращи слоеве, на идентични височини. Разстоянието между отворите (и респективно пакерите монтирани в тях) се определяше в зависимост от проходимостта на конкретната пукнатина и необходимия за запълването ѝ консолидиращ разтвор.

Пакерите оставаха отворени, за да бъдат ползвани като индикатори за степента на запълване на пукнатините.

Инжекционното запълване на пукнатините се извърши с помощта на специализирана техника, състояща се от трилъчев конусен, миксер, осигуряващ максимално дезинтегриране на частиците в инжекционната смес, винтова, нискокапацитивна инжекционна помпа, с плавно контролиране на дебита и манометър за следене на налягането.

Запълването на пукнатините и респективно кухините около тях, както и консолидирането на изветрелите зони, започна с инжектиране през най-ниско разположените пакери. Инжекционното налягане беше нула, за да се поддържа режим на гравитачно запълване без прилагане на допълнителна разклинваща сила в пукнатините. Степента на запълване се следеше през срещуположно монтирани на една и съща височина пакери. Скоростта на инжектиране зависеше от конкретния обем, обект на запълване. Правеше се изчакване за да се добие представа за „вторичния“ разход, необходим за консолидиране на изветрелите зони.

Запълването продължаваше до момента, когато след изчакване, промяна в нивото на разтвора в пукнатината, при най-високо разположения пакер, не настъпваше.

След като запълващият разтвор набра якост, пакерите бяха премахнати или отрязани и отворите запълнени с тиксотропния разтвор.

Работата по Червената църква бе предизвикателна не само от гледна точка на техниката, но и поради отговорността към едно уникално архитектурно и духовно наследство. Използвахме решения, съобразени с принципите на реставрацията и с нуждата от съвместимост с оригиналната структура. Целта ни не беше просто да запълним пукнатини, а да съхраним една история, устояла на времето. 

Горди сме, че чрез тази намеса допринесохме за стабилизирането и бъдещето на една от най-ценните раннохристиянски сгради в Европа.

Снимка на Червената църква 13 години (2025 година) по-късно:

Работите по реставрация на сграда? Доверете се на нашия опит – ще ви помогнем да изберете най-подходящите технологии и продукти за вашия проект с историческа стойност.